Гробището

Запореден път бях на гробището. През последните няколко месеца често посещавах гробовете на родителите си и на баба ми. Днес като в повече дни беше мъгливо. Бях се свила до едно дърво близо до гробовете им и пишех в дневнъкът-последният подарък от майка ми. Обичах да споделям мисли, чувства, спомени в него и когато ми е тежко да идвам на гробището и да чета над гроба на майка ми. Тя беше единственият ми най-близък човек. Тя винаги ме разбираше и знаеше как да ме успокои и да ми помогне. беше много силна и борбена личност, но ми я отнеха. Не бях готова да приема, че я загубих завинаги и все още не съм го преодоляла и се съмнявам, че ще го направя.
По едно време ми омръзна да седя и станах да се поразходя. Крачех бавно и зяпах в земята докато не се блъснах в някой.
-О, много извинявайте! Не гледах къде ходя.-Вдигнах глава и видях, че в човека, в който се бях блъснала беше красиво момиче.-Изкрено се извинявам.

Беше студено, както повече дни напоследък. Слънцето, като че ли ссе беше заличило и оставяше само някакви сивкави и задушаващи следи.Поне така се чувстваше Алекс през последните два месеца.Нищо интересно не се случваше в живота й, сякаш беше единствена в този град.Разходката й се беше проточила и явно я беше отвела до гробището.Поне тук имаше повече хора, от колкото в града.
Продължаваше да върви..и да върви..докато не усети нещо твърдо и топло да се блъска в нея.
-Охх..-беше единственото,което измънка.Следващите й думи бяха от сорта на-Ооо извинявам се, не ви видях..много съжалявам.
Беше хубаво млядо момиче, с нещо като тетрадка или по-точно дневник.

Л.С. Ставам,по-късно може пак да пиша. : )

Момичето се извини и аз се почувствах гузно. Защо ли ми се извинява? Аз бях тази, която спеше и ходеше. Въобще не гледах на пред, а в краката си. Бях се умислила. Добре, трябваше да се стегна.
-Мога ли да се реванширам затова, че замалко не ви премазах?-Трябваше да направя нещо и реших, че ако я поканя да й се реванширам например с кафе ще мине по-добре деня ми.-Мога ли да поканя на кафе, за да ви се реванширам?
Добре, добре, повтарях едно и също по хиляди пъти. Просто рядко ми се случваше да се блъскам в човек или нещо от сорта и не знаех точно как ще реагира човека срещу мен.